Самата аз съм забелязала как в такива моменти „блокирам”, замръзвам и имам нужда да сe скрия някъде. И това е невронауката. 

Трудно е, да не кажа почти невъзможно, да се чувствате или да бъдете уверени, когато нервната ви система е „на ръба”.  Всъщност едно простичко обяснение за това е, че в този момент част от мозъка ви, префронтален кортекс, не се включва, не работи.

Нека да дам един пример:

Да предположим, че ви предстои да направите много важна презентация на работа. Подготвяли сте се за нея месеци наред. И докато влизате в залата, разбирате, че сте забравили лаптопа и раницата на плота у дома. Точно в този момент нервната ви система „се запалва” и вътрешно откачате. Бихте ли могли да решите някаква задача по алгебра в този момент? Никакъв шанс!

Нервната ви система гори, вие сте на ръба на срив, никакъв шанс да се фокусирате точно в този момент. Да не говорим да мислите стратегически и да си признаем - да мислите въобще.

Но ако наистина искате да надградите собствената си реакция в такива моменти и да можете да се съсредоточите върху това, което е важно, и как да се успокоите, каня ви да научите нещо, което аз наричам „телесна увереност”. Това е способността да знаете, кога сте на ръба, но също така и умението да успокоите тялото и ума си, когато ви е необходимо.

Интересно e, че на това упражнение обучават морските пехотинци, които работят в екстремни условия и ситуации. А за майките мога да кажа, че помага  и при децата, когато те изпаднат в истерични състояния.

Другото наименование е VAKOG, което идва от нашите 5 сетива:

• зрително
• слухово
• кинестетично или по-просто усещане за допир
• обоняние
• вкус.

Необходими са ви 3 минути.

• Спрете за момент, затворете очите, ако искате и мислено сканирайте тялото си, като вдишвате и издишвате бавно поне 3 пъти;
• Отворете очи и вижте 5 червени неща наоколо;
• След това чуйте 4 различни звука в средата, в която сте;
• Докоснете се до 3 различни предмета или повърхности;
• Подушете 2 различни мириса около вас;
• Накрая опитайте 1 вкус (може да е напитка, бисквита, каквото и да е).

Сега отново сканирайте тялото си. Какво усещате?

Това упражнение ви дава възможност да успокоите ума си, да синхронизирате тялото и мозъка, да бъде тук и сега. Сега помислете какво е във вашия контрол и действайте.

Ако се върна на ситуацията със забравен лаптоп: може да преместите презентацията за по-късно, докато някой от близките ви донесе раницата. Може да намерите версията на презентацията в облачното пространство и да си я подготвите, може да си спомняте цялата презентация и пак да я направите?

Всичко е възможно.

Когато през целия си живот създаваш представа за себе, търсейки оценка отвън, всъщност не познаваш истинското си АЗ. Не знаеш кое ти е важно, защото си зает да преценяваш как обкръжението реагира не теб (какво каза шефа, партньора ми, приятелите ми, дали ще е добре, ако направя това или онова) и губиш контрола над собствените си мисли и действия, оставяйки властта на живота си в чужди ръце.

Увереността е когато нуждата и желанието за одобрение, приемане, да бъдем обичани и харесвани (което е съвсем нормална нужда) сме я обърнали обратно към себе си.

Да се научим да си даваме тези неща сами на себе си, много преди да сме ги потърсили навън. В момента, когато я върнеш „вътре” в себе си и я създаваш отвътре навън,  тогава ще усетиш истинската същност и сила на увереността. Тогава създаваш своя извор на увереност.

Ето какво трябва да си спомниш:

- не си роден със съмнение в себе си!

Всъщност точно обратно. Роден си с вътрешната увереност. Например, когато си се учел да ходиш, надали си спомняш, но най-вероятно си падал поне 17 пъти. И след като си паднал толкова пъти, не вярвам да си лежал и си да си казвал: „Ох, мале, никога няма да проходя, по-добре да си лежа тука в памперса. Такъв е живота”. Не, не това се е случило, а точно обратното, имал си желанието да продължиш, да проходиш, да се изправиш. 

Ти си имал уверен дух, тяло и ум. Това е заложено в нашето ДНК.  Нарочно го описвам така, за да подчертая, че когато работя с някой за повече увереност, всъщност започваме от това да си спомним, че вече сме уверени, за да докоснем вродената ни увереност.

 И още нещо, което е важно да си спомниш.

Да преминаваш през моменти на неувереност и страх е нормално. Това означава, че пробваш, растеш, излизаш извън „зоната си на комфорт”, за да се превърнеш в човека, който искаш да бъдеш. Защото, знаеш ли къде живее неувереността? Тя живее в мислите ти, в главата ти. И тя расте толкова, колкото повече я мислиш. А знаеш ли къде живее увереността? Увереността живее в действието, в правенето, в пробването. Всеки път когато пробваш, да, може и да не се получи от първия път. Дори е възможно да се провалиш или да се изложиш, можеш да сгрешиш. И какво от това? Точно в такива моменти не само израстваш и откриваш силните си страни - точно такива моменти създават извора ти на увереност, който ще ти служи винаги. Точно по същия начин както, когато си се учил да вървиш.

Ти си научил едно важно нещо: пробваш, падаш, изправяш се и отново се пробваш и така, докато не се получи - ден след ден.

Коя щеше да бъде твоята първа стъпка, ако имаше увереност?

Истината е, че увереността „се кове” в огъня. Тя се съгражда, когато животът е предизвикателен и преодоляваш трудности. И дори когато се проваляш в начинанията си – учиш нещо. И когато правиш опити – учиш нещо. Така градиш увереност. 

Мит № 2: Уверените хора са най-забележими.

Истината е, че увереността е тиха. Виждали сте такива тихо-уверени хора около вас. Такава увереност е далеч от това да кажеш, че не ти пука, какво другите мислят за теб или да поемаш рискове. Тя дори не е свързана с това дали си интроверт или екстроверт, защото то не е качество на характера,  а е умение. Увереността не зависи  и от това колко млад или стар си, или колко опит имаш. Истинската увереност извира от твоя истински „център”, „ядрото” – твоето „АЗ”. Истинската увереност е свързана с желанието да опитваш, пробваш, да учиш в движение и когато го правиш, да знаеш че можеш да разчиташ на себе си във всяка една ситуация. 

Мит №3: Можеш да загубиш увереността си. Едва ли!

Истината е, че няма как да загубиш нещо, което е вътре в теб. Когато казваш, че си загубил увереността всъщност означава, че ти имаш много ясна представа какво е усещането, когато си уверен! Когато се съмняваш в себе си, означава, че просто си блокирал достъпа до собствената си увереност, но това е ОК. Значи си уверен, просто за момент не достигаш до нея. Хубавата новина е, че това е временно състояние, което лесно се преодолява.

Всеки един от тях ми го описва по-своему, но бих могла да обобщя някои неща:

• Отричане от собствените си постижения
• Тревожност
• Перфекционизъм
• Съмнения в себе си
• Страх от провал

Той прилича на „ужасния приятел”, който постоянно ти говори негативни неща за теб самия.

• - „Ти не го заслужаващ, виж тези хора са наистина умни, а ти?”
• - „Сега се справи, но да те видя следващия път…”
• - „Видя ли как се представи колегата на срещата, ти какво правиш тук?”

Звучи ли познато?

Клиентът искрено вярва, че каквото и постижение да има, това си е чист късмет. Страхува се, че някой ще разбере, че той не е за това място и е чиста монета „мошеник”, който се е натрапил на тази позиция. Похвалите или позитивната обратна връзка, които получава, не засилват вярата му в силните му качества, таланти или резултати.

Такава личност често избира работа или работна среда, която е силно стресова. Тя се привлича като пеперуда към силния пламък. Има нужда от това напрежение, страдание, да се доказва, да се раздава на максимум.

Всички ние периодично изпитваме подобен синдром, когато сме в непозната ситуация, среда, нова позиция, или просто уморени. Факт е, че синдромът на подценяването може да остане за цял живот, но има няколко неща, които все пак могат да се направят, за да се овладее.

Аз се сещам за няколко:

1. Живей, падай, изправяй се и търси помощ, когато имаш нужда.
2. Позволи си да бъдеш уязвим. Никой не перфектен.
3. Ако се усетиш, че отново се сравняваш с някой, спри за момент и се сравни със себе от вчера или от преди 1 година.
4. Създай в главата си „различен герой”, който не се поддава на гласа на самокритиката и дори успява да пошегува над ситуацията.  Да се надсмееш над себе си може да е печеливша стратегия. Всички сме импостери от време на време, не е ли така?

Завърших сертифицирана програма „Пулсът на коучинга” към MentorsCoaches, София. В тази професия съм от 2016 година, като през този период съм работила както с частни, така и с корпоративни клиенти. Организирах и изпълних успешни коучинг проекти за среден и висш мениджмънт, както и обучения за високо ефективни екипи в различни фирми. 

Притежавам Магистърска степен по Психология и Икономика и имам над 15 години кариера като експерт в областта на Управление на Човешките Ресурси в големи български и чуждестранни компании. По-голямата част от професионалния ми опит е в големи производствени предприятия (Mauer Locking Systems, Mания АД, БГ Агро АД, Делта Текстил България, партньор за Nike), както и организациите, занимаващи се с дигитален маркетинг и IT, BPO, търговия на едро. В работата си вече като професионален коуч работих с големите компании като SalesForce, Virgin Voyagers, Lyft, Hyperscience, Accenture, EPAM  и много други. Опитът ми за работа като вътрешен служител в различни индустрии и развитието ми като професионален коуч и консултант през последните 5 години, ми дават възможност бързо да се ориентирам, да анализирам и да съм адаптивна в подходите си към вече моите лични клиенти. 

Моята работа ме среща с интересни, успешни хора, притежаващи висока интелектуална и емоционална интелигентност. В същия момент те често имат моменти на съмнения в правилната си преценка,  проверяват и препроверяват изпратените си имейли, отчети,  и така неусетно влизат в спиралата на негативните си мисли. Тези хора са резултатни, винаги имат цели и следват план, даже повече от един. Виждат ясно всеки друг елемент в него, освен причината за собственото си неудовлетворение, липса на увереност или несигурност от неизяснен характер. Подходът, в който аз вярвам и се доказал в работата ми, е да подкрепям моите клиенти в изграждането на нови  навици. Такива навици, които да развият собствената им увереност като механизмът за справяне, преодоляване и напредък. 

Драго ми е да се запознаем! 

В корена на думата седи  „Вяра” и увереността е това да можем да вярваме на себе си, да вярваме в собствените си способности, че можем да се справяме. Също така и това да имаш смелостта да пробваш, да опиташ, въпреки шанса за провал.

Хубаво е да правим разлика между Увереност и Самоувереност.  Ако Увереността е онази спокойна сила и вяра в себе си, то Самоувереността вече граничи по-скоро с арогантността  или така нареченото „самочувствие без покритие”.

Разликата може да бъде описана така, като увереността  е това да можем да сравняваме вътрешната си реалност с външната, тази субективната с обективната. Един уверен човек да може да прецени собствените си сили и да ги погледни по един обективен начин. Докато при Самоувереността тази граница се размива, има разлика между способности  заявка. Това „пренапомпване” крие в себе си липсата на увереност. Увереността е кротка. Тя няма нужда да се доказва, няма нужда да парадира и да бъде на всяка цена. Увереността няма нужда да се сравнява, или показно да бъде демонстрирана. Тя е спокойна.

Какво ни пречи  и ни спира да бъдем уверени?

Няколко са фактора, които могат да повлияят. Често причините лежат в по-ранните ни години:

1. Някой да ни е казвал, че не можем, че не струваме, не ставаме. Някой ни е подкопавал тази увереност в себе си, че ние можем да разчитаме на собствените си умения. Така ние започваме да „вярваме”, че не можем да се справим.
2. Трудностите са ни били спестявани. Ние имаме нужда да се сблъскваме с предизвикателства, за да можем да вярваме на силите си. Това е подобно на трениране на мускулите. Ако не сме се срещали с достатъчно трудни ситуации, в които да се тестваме и да видим че можем да се справим, откъде да имаме доказателства, че можем? Тук имаме нужда сами да си покажем, че можем да се справим. Важно е да имаме личен опит и собствени грешки.
3. Подстрекаване и напомпването на тази самоувереност, когато някой някога ни е качил на пиедестал и ни е напомпал вярата с това колко можем и как можем да се справяме. Може да се получи разминаване с реалността. Можем да паднем от високо.  Хубаво е когато хвалим едно дете, то е да е реалистично, да бъде свързано с реални постижения, които са видими.
4. Когато не са ни били поставяне граници. Свободата е хубаво нещо за едно дете, но в определена рамка. Ако на едно дете се налага самό да преценява кое е добро и кое е зло. За някои хора това може да изгради силен характер, но за някои може да поради неувереност и невъзможност да се вземе решение. Когато неувереността е било пример, норма. Щом виждаме около себе си неуверени възрастни, как да знаем как да бъдем уверени?

Девет практически идеи, какво можем да направим, ако сега се чувстваме неуверени, както и за разликата между Самочувствие и Самооценката можете да видите в това интересно видео на Александра Алгафари.

https://youtu.be/2j6YSH5UiwU 

Здравей! Нека започна със следната уговорка - увереността не е талант, не е притежание или дарба за избрани. Подхождам към увереността като към умение.  Да, тя е умение, което може да се изгражда и тренира, както се тренира мускул!

Аз съм Джулия Руссо и в моята коучинг практика в над 70% от случаите, независимо от заявката на клиента, стигаме до това, че той или тя имат нужда от повече увереност.

 Факт е, че когато попитам: ”Какво означава това за теб?”, колкото клиента имам, толкова и отговора получавам. Например,
Да говоря по-уверено по време на презентация, с по-силен глас, с ясна дикция, изправен гръб и поглед към публиката
Да спра да търся одобрението отвън
Да преодолея тенденциите си към свръх-анализиране
Да бъда уверен както преди, когато на карта не бе заложено толкова много…

Нека те попитам,

Колко от нещата, на които държиш, биха били различни, ако притежаваше повече увереност?

Тогава какво е увереност…

Увереността е умението да вярваш в себе си; да усещаш с цялото си същество, че можеш да изпълниш всяка задача или цел, независимо какъв ти е късмета, независимо колко е трудна е тя или непозната за теб.

Вярваш и знаеш, че го можеш.

Моята работа ме среща с вас -  интересни, успешни хора, притежаващи висока интелектуална и емоционална интелигентност. В същия момент точно хора като вас по-често имат моменти на „second guess”, съмнения в правилната си преценка, проверяват и препроверяват изпратените си имейли, отчети, влизат в спиралата на негативните си мисли и почти никога не са ОК с постигнатите резултати. Като че по-малко се радват на нещата, които имат, а повече се вторачват в това, което нямат.

Ако потърсите, ще намерите много съвети за излизане от подобна ситуация -  от откровено пожелателни до екстремно крайни.

Подходът, в който аз вярвам и се доказал в работата ми, е да ви подкрепям, по-нежно или по-настоятелно, в изграждането на нови  навици. Такива навици, които да развият собствената ви увереност като Механизмът за справяне, преодоляване и напредък.

Какво излиза, че можем съзнателно да работим върху подобряването на увереността? Абсолютно, ДА!

Как? Ха, колкото хора, толкова и различни ще са подходите. Но някои неща са общи: да има постоянство  и изграждането на нови навици за увереност както отвън, така и отвътре. Това е устойчивият начин.

Отвън: увереността се вижда през  физическото тяло, стойката, дишането, походката, долавя се чрез езика на тялото, тембъра на гласа, паузата! Отвътре: какво си казвам, когато си говоря на себе си, с какъв тон си го казвам, как се научавам да се приемам и да се награждавам, да изпитвам Чиста. Проба. Радост!

Може ли всичко това да стане лесно -

Може да стане леко, надали лесно, защото навиците са ни втора природа. Но ето какво – когато намерите своя треньор, резултатите идват по-бързо и по-леко, за

да се върнете в играта по-уверени.

Не отлагай повече себе си. Да започваме!

Джулс.