Какво е това Увереността?
В корена на думата седи „Вяра” и увереността е това да можем да вярваме на себе си, да вярваме в собствените си способности, че можем да се справяме. Също така и това да имаш смелостта да пробваш, да опиташ, въпреки шанса за провал.
Хубаво е да правим разлика между Увереност и Самоувереност. Ако Увереността е онази спокойна сила и вяра в себе си, то Самоувереността вече граничи по-скоро с арогантността или така нареченото „самочувствие без покритие”.
Разликата може да бъде описана така, като увереността е това да можем да сравняваме вътрешната си реалност с външната, тази субективната с обективната. Един уверен човек да може да прецени собствените си сили и да ги погледни по един обективен начин. Докато при Самоувереността тази граница се размива, има разлика между способности заявка. Това „пренапомпване” крие в себе си липсата на увереност. Увереността е кротка. Тя няма нужда да се доказва, няма нужда да парадира и да бъде на всяка цена. Увереността няма нужда да се сравнява, или показно да бъде демонстрирана. Тя е спокойна.
Какво ни пречи и ни спира да бъдем уверени?
Няколко са фактора, които могат да повлияят. Често причините лежат в по-ранните ни години:
- Някой да ни е казвал, че не можем, че не струваме, не ставаме. Някой ни е подкопавал тази увереност в себе си, че ние можем да разчитаме на собствените си умения. Така ние започваме да „вярваме”, че не можем да се справим.
- Трудностите са ни били спестявани. Ние имаме нужда да се сблъскваме с предизвикателства, за да можем да вярваме на силите си. Това е подобно на трениране на мускулите. Ако не сме се срещали с достатъчно трудни ситуации, в които да се тестваме и да видим че можем да се справим, откъде да имаме доказателства, че можем? Тук имаме нужда сами да си покажем, че можем да се справим. Важно е да имаме личен опит и собствени грешки.
- Подстрекаване и напомпването на тази самоувереност, когато някой някога ни е качил на пиедестал и ни е напомпал вярата с това колко можем и как можем да се справяме. Може да се получи разминаване с реалността. Можем да паднем от високо. Хубаво е когато хвалим едно дете, то е да е реалистично, да бъде свързано с реални постижения, които са видими.
- Когато не са ни били поставяне граници. Свободата е хубаво нещо за едно дете, но в определена рамка. Ако на едно дете се налага самό да преценява кое е добро и кое е зло. За някои хора това може да изгради силен характер, но за някои може да поради неувереност и невъзможност да се вземе решение. Когато неувереността е било пример, норма. Щом виждаме около себе си неуверени възрастни, как да знаем как да бъдем уверени?
Девет практически идеи, какво можем да направим, ако сега се чувстваме неуверени, както и за разликата между Самочувствие и Самооценката можете да видите в това интересно видео на Александра Алгафари.