Все по-често имам директни заявки от моите клиенти, свързани със синдрома на подценяването, т.н. „ Impostor Syndrome”.
Всеки един от тях ми го описва по-своему, но бих могла да обобщя някои неща:
- Отричане от собствените си постижения
- Тревожност
- Перфекционизъм
- Съмнения в себе си
- Страх от провал
Той прилича на „ужасния приятел”, който постоянно ти говори негативни неща за теб самия.
- - „Ти не го заслужаващ, виж тези хора са наистина умни, а ти?”
- - „Сега се справи, но да те видя следващия път…”
- - „Видя ли как се представи колегата на срещата, ти какво правиш тук?”
Звучи ли познато?
Клиентът искрено вярва, че каквото и постижение да има, това си е чист късмет. Страхува се, че някой ще разбере, че той не е за това място и е чиста монета „мошеник”, който се е натрапил на тази позиция. Похвалите или позитивната обратна връзка, които получава, не засилват вярата му в силните му качества, таланти или резултати.
Такава личност често избира работа или работна среда, която е силно стресова. Тя се привлича като пеперуда към силния пламък. Има нужда от това напрежение, страдание, да се доказва, да се раздава на максимум.
Всички ние периодично изпитваме подобен синдром, когато сме в непозната ситуация, среда, нова позиция, или просто уморени. Факт е, че синдромът на подценяването може да остане за цял живот, но има няколко неща, които все пак могат да се направят, за да се овладее.
Аз се сещам за няколко:
- Живей, падай, изправяй се и търси помощ, когато имаш нужда.
- Позволи си да бъдеш уязвим. Никой не перфектен.
- Ако се усетиш, че отново се сравняваш с някой, спри за момент и се сравни със себе от вчера или от преди 1 година.
- Създай в главата си „различен герой”, който не се поддава на гласа на самокритиката и дори успява да пошегува над ситуацията. Да се надсмееш над себе си може да е печеливша стратегия. Всички сме импостери от време на време, не е ли така?