Мит № 1: Увереността се гради, когато си успешен, печелиш, побеждаваш. Дали?
Истината е, че увереността „се кове” в огъня. Тя се съгражда, когато животът е предизвикателен и преодоляваш трудности. И дори когато се проваляш в начинанията си – учиш нещо. И когато правиш опити – учиш нещо. Така градиш увереност.
Мит № 2: Уверените хора са най-забележими.
Истината е, че увереността е тиха. Виждали сте такива тихо-уверени хора около вас. Такава увереност е далеч от това да кажеш, че не ти пука, какво другите мислят за теб или да поемаш рискове. Тя дори не е свързана с това дали си интроверт или екстроверт, защото то не е качество на характера, а е умение. Увереността не зависи и от това колко млад или стар си, или колко опит имаш. Истинската увереност извира от твоя истински „център”, „ядрото” – твоето „АЗ”. Истинската увереност е свързана с желанието да опитваш, пробваш, да учиш в движение и когато го правиш, да знаеш че можеш да разчиташ на себе си във всяка една ситуация.
Мит №3: Можеш да загубиш увереността си. Едва ли!
Истината е, че няма как да загубиш нещо, което е вътре в теб. Когато казваш, че си загубил увереността всъщност означава, че ти имаш много ясна представа какво е усещането, когато си уверен! Когато се съмняваш в себе си, означава, че просто си блокирал достъпа до собствената си увереност, но това е ОК. Значи си уверен, просто за момент не достигаш до нея. Хубавата новина е, че това е временно състояние, което лесно се преодолява.