Без увереността винаги ще се въртиш в дяволския кръг на прекаленото премисляне и анализиране, съмнение в себе си и отлагане.
Когато през целия си живот създаваш представа за себе, търсейки оценка отвън, всъщност не познаваш истинското си АЗ. Не знаеш кое ти е важно, защото си зает да преценяваш как обкръжението реагира не теб (какво каза шефа, партньора ми, приятелите ми, дали ще е добре, ако направя това или онова) и губиш контрола над собствените си мисли и действия, оставяйки властта на живота си в чужди ръце.
Увереността е когато нуждата и желанието за одобрение, приемане, да бъдем обичани и харесвани (което е съвсем нормална нужда) сме я обърнали обратно към себе си.
Да се научим да си даваме тези неща сами на себе си, много преди да сме ги потърсили навън. В момента, когато я върнеш „вътре” в себе си и я създаваш отвътре навън, тогава ще усетиш истинската същност и сила на увереността. Тогава създаваш своя извор на увереност.
Ето какво трябва да си спомниш:
- не си роден със съмнение в себе си!
Всъщност точно обратно. Роден си с вътрешната увереност. Например, когато си се учел да ходиш, надали си спомняш, но най-вероятно си падал поне 17 пъти. И след като си паднал толкова пъти, не вярвам да си лежал и си да си казвал: „Ох, мале, никога няма да проходя, по-добре да си лежа тука в памперса. Такъв е живота”. Не, не това се е случило, а точно обратното, имал си желанието да продължиш, да проходиш, да се изправиш.
Ти си имал уверен дух, тяло и ум. Това е заложено в нашето ДНК. Нарочно го описвам така, за да подчертая, че когато работя с някой за повече увереност, всъщност започваме от това да си спомним, че вече сме уверени, за да докоснем вродената ни увереност.
И още нещо, което е важно да си спомниш.
Да преминаваш през моменти на неувереност и страх е нормално. Това означава, че пробваш, растеш, излизаш извън „зоната си на комфорт”, за да се превърнеш в човека, който искаш да бъдеш. Защото, знаеш ли къде живее неувереността? Тя живее в мислите ти, в главата ти. И тя расте толкова, колкото повече я мислиш. А знаеш ли къде живее увереността? Увереността живее в действието, в правенето, в пробването. Всеки път когато пробваш, да, може и да не се получи от първия път. Дори е възможно да се провалиш или да се изложиш, можеш да сгрешиш. И какво от това? Точно в такива моменти не само израстваш и откриваш силните си страни - точно такива моменти създават извора ти на увереност, който ще ти служи винаги. Точно по същия начин както, когато си се учил да вървиш.
Ти си научил едно важно нещо: пробваш, падаш, изправяш се и отново се пробваш и така, докато не се получи - ден след ден.
Коя щеше да бъде твоята първа стъпка, ако имаше увереност?